Рафтинг по река Искър

Преди да ви разкажа каквото и да е било за това преживяване, искам първо да започна със: Спокойно, не е страшно! Вечерта преди рафтинга съзнанието ми измисляше всякакви сюжети, включващи падания от лодката, удъри в подводни камъни, счупени зъби и прочие. За щастие нищо от това не се случи. :)  

Сега малко по-организационно: Спряхме се на рафтинг по река Искър, тъй като е близо до София, стига се лесно както с кола, така и с влак и именно там е по-подходящо за начинаещи като нас. На никой не му се шофираше, така че си хванахме влака. В последствие с изненада установихме, че с влак се стига с половин час по-бързо, така че го имайте предвид. Крайна спирка е гара Церово - китно малко селце с чист въздух и красива природа. 

Момчетата от клуб Еделвайс ни чакаха в селото и ни заведоха до самото място за спускане, на около 500 метра от центъра на селцето. След кратък инструктаж, в който бяха обсъдени всички неблагоприятни развръзки по време на плаването,  придружени от допустимата доза шеги и закачки, нахлузихме неопрените, „пожарникарските“ костюми, спасителните жилетки, каските и бяхме готови да „оцеляваме“.

Искър е изключително красива и спокойна. Бих определила изживяването по-скоро като приятна разходка, отколкото като някакво много екстремно изживяване. Разбира се, не отсъстваха и малко по-напрегнати ситуации, в които се изискваше да впрегнем всичките си усилия, за да загребем по-бързо и в синхрон (това някак все не се получаваше), но като цяло съумяхме да се насладим максимално на преживяването, та чак да ни се прииска да се преборим с повече бързеи. (Което ме подсеща, че не случайно тази активност се избира често за организирани тиймбилдинги. В лодка насред реката, нямаш друг избор освен да разчиташ безусловно на екипажа си. :))

Рафтингът продължи около 2 часа и завърши в село Лакатник. Място, което силно препоръвам за разходка и бягство от забързаната София. Тъй като бяхме организирали спускането си сутринта, имахме време и да хапнем вкусно в ресторант Пещерата и да надникнем в пещерата „Темната дупка“.

За пътят обратно към София няма да ви разказвам, въпреки че и той имаше чар - изминахме го почти неусетно, уморени, но щастливи с усилваща се тежест в ръцете от трескавото гребане, но всичко, всичко си заслужаваше. :)

Можете да ме последвате и в Instagram за още истории всеки ден.