От 12.07.2021 животът ни придоби други очертания. За няколко седмици всичко, с което бяхме свикнали в дните си се промени неимоверно. Сега, когато нашият малък Йоан е вече с нас, дните са изпълнени с още повече любов, наакани памперси, чести кърмения и безсънни нощи, с две думи една сладка умора. С всеки изминал ден обаче той става все по-силен, а ние все по-уверени в тази трудна задача - да бъдеш родител.
В следващите няколко часа, докато той спи, ще се възползвам от възможността да погледна назад към периода на бременноста и да ви споделя някои от очакваните и неочаквани събития и емоции, които съпътстваха този етап.
Първият и вторият триместър бяха изключително леки и приятни, смея да кажа, че се наслаждавах на всеки миг, като изключим няколкото седмици на отпадналост, гадене и задъхване, които бързо отминаха, се чувствах добре и в кондиция. Дългите разходки с Лея привечер много помогнаха да поддържам своя тонус и да не се отпускам и залежавам. Това е едно от нещата, които бих посъветвала всяка една от вас бъдещи мами, поддържайте добра активност, това е от изключително значение както за вас, така и за бебето.През третия триместър започнаха да се прокрадват някои притеснителни мисли относно подготовката за раждането. Знаех, че ако всичко е наред ще родя естествено, ето защо започнах да се интересувам от техники за правилно дишане, първи признаци за раждане и възможни интервенции. Ще сложа моите любими източници по тези въпроси в края на този пост.
Знаех, че и през този период трябва да запазя своята активност и продължавах с дългите разходки, които заедно с препоръката за ограничаване на захарта, успях да запазя началните си килограми. Това ми помогна изключително да се чувстам добре и уверена в тялото си, приемайки промяната като нещо красиво. За щастие се разминах и със задържането на вода и подуването, но безсъннието в последните дни не ме подмина. Понякога си мисля, че може би това беше естествена подготовка на организма за предстоящите безсънни дни, когато бебето се появи. Това, което ми помагаше да заспя беше любимият ми Yogi Tea с ройбос и валериана.
Замисляйки се сега, осъзнавам, че в моята бременност най-тежки бяха последните няколко седмици на очакване, когато умората от безсънието се натрупва, коремчето става изключително тежко, киселините са убийствени и не можеш да лежиш по гръб, колкото и да ти се иска. В тези случаи ми помагаше разсейването - хубава книга, интересен сериал и мисълта, че съвсем скоро ще държа в ръцете си едно малко същество.
Важен урок, който научих, е че понякога нещата не се случват така както сме ги планували и очаквали. Стана така, че Йоан започна да се бави, изглежда не му се излизаше, терминът премина и аз реших, че ще го изчакам, но родилен процес така и на започваше. Тревогата назряваше с всеки изминал ден, трябваше да взема решение за секцио и този избор беше изключително труден за мен, защото в този момент единственото, което искаш, е да постъпиш правилно. Интуицията ми подсказваше, че това ще е по-доброто решение и за двама ни. Околоплодните ми води започнаха да намаляват и заедно с моя лекар взехме решение за секцио. Знаех, че е по-добре аз да се възстановявам малко по-бавно, отколкото той да бъде застрашен по някакъв начин. И въпреки, че имах желание да родя естествено, нито за миг не съжалявам за избора си, защото той беше по-сигурният за Йоан, а това е най-важното.
За щастие се възстанових изключително бързо, ключът отново се криеше в бързото раздвижване и, разбира се, прекрасните грижи на моите лекари, които направиха всичко възможно да се чувствам добре.
Ето защо искам да окуража всички вас, мили мами, да бъдете смели и да слушате интуицията си, както за периода на бременноста, така и след това. Природата си знае работата като ни е дарила с всички нужни механизми за износване и отглеждане на дете.
А сега ви оставям защото от съседната стая се носи малко гладно гласче, което отивам да проверя.
Кои са предвестниците на раждането
Comments
Post a Comment